Ахлуофобия

Лампата изгаснала изстива.
Няма вече светлина.
Тъмнината вече ми е крива,
Но не бой се - ще се съобразя.

Ходя, но къде - не зная.
Блъскам се във всичко сляпо.
В тъмното не вижда му се краят.
И звездите нощем капят.

Крушката дали да сменям?
Да направя ли и този скок?
Вече спира да ми дреме.
Нека да ме хване ток.

Внимание

Разочарованието е несравнимо,
Щом публикуваш нещо за човек,
А всеки друг го оценява,
Но не и той. Боли цял век.

Как се връщаш в нечии мисли,
Без да си неканен гост.
Виж, харесай, помисли си...
За тебе пиша този пост.

Не смея вече да те питам
Как си или как върви.
Роля на натрапник имам,
А не искам... Пак боли.

Вместо туй ще взема ножа
И ще те отрежа като част от мен.
Ще го забия в собствената кожа,
За да се излекувам някой ден.

А все пак ако се върнеш,
Аз ще чакам, ще съм тук.
Но знай, че пак ще съм обгърнат
От стени и ще ти трябва чук.

Пространство

Случвало ли ви се е, да питам,
Толкова да искаш нещо,
Че блокирано да гледаш в точка,
А умът да е във пещ гореща.

Да не можеш грам и да помислиш
за каквото и да е друго.
Секундите, в които чакаш,
в теб се удрят твърде грубо.

Все пак колкото и да говоря,
Знам че няма много смисъл.
Време трябва, за да може
да напуснеш мойта мисъл.

Може би...

Леглото носи моят отпечатък.
Сцената - от местопрестъпление.
Сърцето - останало оттатък,
След взетото от теб решение.

Възглавницата мокри ми косата.
Погледът е празен, няма плам.
Ще се върне някога искрата,
Ала в тоз живот ли? Аз не знам.

Аутопсията насрочена е вече.
Докторът причина ще даде.
Времето ни спря, изтече.
Убийство първа степен бе.

Може би щом преродя се,
Ще те гледам някак отстрани.
Убиецът на гроба ми поспрял се,
Ще се разкайва и ще скърби.

Може би тогава ще остана.
Сигурно ще ти простя.
Стана то каквото стана.
Но чакай да се преродя.