Ахлуофобия

Лампата изгаснала изстива.
Няма вече светлина.
Тъмнината вече ми е крива,
Но не бой се - ще се съобразя.

Ходя, но къде - не зная.
Блъскам се във всичко сляпо.
В тъмното не вижда му се краят.
И звездите нощем капят.

Крушката дали да сменям?
Да направя ли и този скок?
Вече спира да ми дреме.
Нека да ме хване ток.

Внимание

Разочарованието е несравнимо,
Щом публикуваш нещо за човек,
А всеки друг го оценява,
Но не и той. Боли цял век.

Как се връщаш в нечии мисли,
Без да си неканен гост.
Виж, харесай, помисли си...
За тебе пиша този пост.

Не смея вече да те питам
Как си или как върви.
Роля на натрапник имам,
А не искам... Пак боли.

Вместо туй ще взема ножа
И ще те отрежа като част от мен.
Ще го забия в собствената кожа,
За да се излекувам някой ден.

А все пак ако се върнеш,
Аз ще чакам, ще съм тук.
Но знай, че пак ще съм обгърнат
От стени и ще ти трябва чук.

Пространство

Случвало ли ви се е, да питам,
Толкова да искаш нещо,
Че блокирано да гледаш в точка,
А умът да е във пещ гореща.

Да не можеш грам и да помислиш
за каквото и да е друго.
Секундите, в които чакаш,
в теб се удрят твърде грубо.

Все пак колкото и да говоря,
Знам че няма много смисъл.
Време трябва, за да може
да напуснеш мойта мисъл.

Може би...

Леглото носи моят отпечатък.
Сцената - от местопрестъпление.
Сърцето - останало оттатък,
След взетото от теб решение.

Възглавницата мокри ми косата.
Погледът е празен, няма плам.
Ще се върне някога искрата,
Ала в тоз живот ли? Аз не знам.

Аутопсията насрочена е вече.
Докторът причина ще даде.
Времето ни спря, изтече.
Убийство първа степен бе.

Може би щом преродя се,
Ще те гледам някак отстрани.
Убиецът на гроба ми поспрял се,
Ще се разкайва и ще скърби.

Може би тогава ще остана.
Сигурно ще ти простя.
Стана то каквото стана.
Но чакай да се преродя. 

Зрител...

Зрител (18.09.2014, 02:51, четвъртък)

Вечерта, когато ме целуна,
с ласкавите думи на уста,
видях те приказна и умна,
видях те в ярка светлина.
А мен обгърна ме прожектор,
и в приказката бях герой.
Андромаха - ти, а аз пък - Хектор.
За теб бих водил и Троянски бой.
Но сядаш на скамейка сред тълпата,
за да ме гледаш, да участваш - не.
Започвам да си правя аз играта,
и да се чудя дали харесваш ме.
Допада ли ти ролята, която
съм почнал да играя на мига?
Или се правиш на престорено разсмята,
за да не секнеш моята игра?
Но пак си седнала високо -
стоиш назад, на горен ред,
Защо ли с мен си тъй жестока?
Защо не си тук най-отпред?
Усмихваш ми се весело, културно.
Усмивката ти истинска ли е не зная.
Дори на сила тя да е, аз бурно
за теб до края ще играя...

Да си сервитьор в България...

ОК, може да прозвучи ужасно, но съм сигурен, че всички сервитьори на квартални заведения, ще се съгласят с мен, когато прочетат написаното по-долу.

Като за начало, да започнем с това, че по принцип обслужващият персонал в България е на сравнително ниско ниво. Изключвайки единични случаи, повечето са видимо недоволни от работата си. Аз също. Но не видимо. Прикривам го. Доволен съм от колегите си, доволен съм от шефа си, доволен съм от парите, които си изкарвам, но да си сервитьор в България е неблагодарна работа. И не говорим за скъпарските елитарни заведения, където едно кафе струва колкото един средностатистически обяд на малко дете. Говорим за съвсем нормални квартални заведения. Моят опит се изразява в работа в пицария, където се опитваме да поддържаме някакво ниво.

Ще ме погледнеш веднъж...

Ще ме погледнеш веднъж с отворени очи

и ще извърнеш главата си веднага.

Ще будуваш и ще се измъчваш до ранни зори,

че позволи този момент да избяга.

Ще ме погледнеш веднъж насън може би

и ще дойдеш при мен да ми кажеш

как не искаш и този момент да излети,

как искаш тук завинаги да останеш.

Ще ме погледнеш веднъж, щом отвориш очи

и ще ме потърсиш навярно веднага.

Ще танцуваш и ще се радваш до ранни зори,

че не ми позволи от теб да избягам.

Ще ме погледнеш веднъж в съня си щом заспиш,

ще се обърнеш и насън ще ми кажеш,

как щастлива си и нищо не ще промениш

и как на всички за мен ще разкажеш.

Ще се вгледаш веднъж дълбоко в моите очи,

ще се изгубиш вътре в тях веднага.

Ще се докоснеш до мен и ще разбереш дори,

че готов съм със теб да избягам.