Внимание

Разочарованието е несравнимо,
Щом публикуваш нещо за човек,
А всеки друг го оценява,
Но не и той. Боли цял век.

Как се връщаш в нечии мисли,
Без да си неканен гост.
Виж, харесай, помисли си...
За тебе пиша този пост.

Не смея вече да те питам
Как си или как върви.
Роля на натрапник имам,
А не искам... Пак боли.

Вместо туй ще взема ножа
И ще те отрежа като част от мен.
Ще го забия в собствената кожа,
За да се излекувам някой ден.

А все пак ако се върнеш,
Аз ще чакам, ще съм тук.
Но знай, че пак ще съм обгърнат
От стени и ще ти трябва чук.