Да си сервитьор в България...

ОК, може да прозвучи ужасно, но съм сигурен, че всички сервитьори на квартални заведения, ще се съгласят с мен, когато прочетат написаното по-долу.

Като за начало, да започнем с това, че по принцип обслужващият персонал в България е на сравнително ниско ниво. Изключвайки единични случаи, повечето са видимо недоволни от работата си. Аз също. Но не видимо. Прикривам го. Доволен съм от колегите си, доволен съм от шефа си, доволен съм от парите, които си изкарвам, но да си сервитьор в България е неблагодарна работа. И не говорим за скъпарските елитарни заведения, където едно кафе струва колкото един средностатистически обяд на малко дете. Говорим за съвсем нормални квартални заведения. Моят опит се изразява в работа в пицария, където се опитваме да поддържаме някакво ниво.

Какво искам да кажа? Българинът като клиент в повечето случаи няма подходящото поведение, когато стъпи в заведение. Етикетът казва - влизаш, сядаш, дават ти меню и пепелник, ако може да се пуши, разглеждаш, поръчваш. В България - почти си влязъл и започваш да поръчваш на висок глас, докато отиваш САМ да си вземеш пепелник, защото вече си запалил цигара и нямаш търпението да изчакаш 7 секунди. И накрая си недоволен от обслужването.

А аз съм недоволен от щракането с пръсти, подвикването "Колега" и фасоните, които да си кажем честно, са толкова прозрачни - картофите са пресолени, тараторът ми е по-малко от този на човека до мен, пилешкото шишче стана за 20 минути, не за 15, и сума още причини да не оставиш бакшиш.

Не че Българинът оставя бакшиш - по това се познава кой е работил в тази сфера. 80% от хората, които оставят нормален до добър бакшиш, са хората, които са работили и знаят какво е да си работил такова нещо. Останалите 20% просто са били в чужбина и виждат поведението на клиента там. А аз? Аз се бъхтя и се правя на клоун, само и само да омая човека, заел 14-та маса. Сменям пепелници на 2 фаса, измислям им неща извън менюто, за да задоволя основните им физиологични нужди (които при Българинът е "глезене").

В повечето случаи бакшишът се изразява в това да закръглиш сметката до първото цяло число. Единичен случай при мен е било да закръглят сметката от 17 на 20 лв и да оставят още 2 отгоре като бакшиш. Това по принцип е практиката в чужбина. И не че се оплаквам, напротив - казах вече, че изкарвам добри пари (да чукна на дърво), но за да изкарам днес примерно казано 30 лв бакшиш, представете си колко маси са ми минали през ръцете и на какво приличам физически и психически след четиринайсетчасовата смяна... Хората не правят сметка, че те плащат с пари, а ние с други, далеч по-скъпи неща, за да могат де да ядат.

И тук е редно да се споменат едни конкретни хора - заяждачите. Имам едни точно определени, абсолютно едни и същи хора, които винаги ще намерят нещо, за което да ти се заядат. И много често за това те получават бонус - болезнена ирония или силен сарказъм. Поне моят шеф ми е позволил да използвам такива фигури и тропи в комуникацията си с тях. Директен пример, няма да крия - една жена, на средна възраст, всеки път като бурсук идва и със сядането започва да намира кусури - защо миш-машът се готви на момента, а не е предварително сготвен, като е за обедно меню? Ти сериозно ли? Следващият път ще ти го сготвим предварително, с тридневно предизвестие, за да може сиренето да посинее от мухъла, който ще хване. Или една нейна колежка - Какво ви е обедното меню? Пържени кюфтета с гарнитура от краставици и домати. Свински каренца? Нямаме днес в менюто. Защо? Ами, защото имаме кюфтета за днес. Ами аз имам само 30 минути. Добре, ако не искате кюфтета, всичко друго, изключвайки две неща, стават за близо 10-15 минути... И известно време по-късно - Храната ви става за 20 минути, не за 15, да не лъжете хората. О, извинявайте, аз мислех че сме Аладин на ъгъла, където храната става за 3 минути в пиков час. Осъзнайте се, не сме в бърза закуска, а в ресторант - ще си чакате храната, като сте я поръчали, мен не ме вълнува вие с колко време разполагате! Брееей... А не мога да им се скарам, защото компанията, в която идват са готини хора. Параграф 22!

Достатъчно съм се жалвал. Време е да се хваля - имам няколко клиенти, които просто са ми любими. Това са хора, които само като ги видя, че ми стъпват в заведението и изпадам в опиянение от щастие, нахилвам се като зелка и съм способен да изтърпя и най-отвратителната седмица души, които са способни да ме доведат до нервна криза (пак да чукам на дърво, само веднъж са ми идвали в смяната, но колежката често я докарват до прага на напускане). Една двойка, мъж и жена, са ми толкова сладки, че просто ми идва да ги разцелувам, като дойдат. Не правят сметка, напротив, понякога идват просто за да пийнат нещо и да мезнат едни картофки, знаят как се оставя бакшиш, но при тях съм склонен да им плащам сметките, които правят, за да идват, защото най-големият бакшиш, който ми оставят е доброто настроение. Същата работа е с въпросната двойка, която със сигурност е била извън България, които закръглят и додават бакшиша. Тези хора са толкова лъчезарни и усмихнати, че няма как да не им се зарадваш.

Или пък компанията, която винаги са нахилени... Две двойки с едно малко детенце, което е такова сладурче, че просто ти идва да го схрускаш. Понякога се случва едната двойка да идват сами, жената всеки път ми иска запалка, толкова пъти нямах и ми ставаше гузно. Но си ги харесвам. Или едни пичове, които се решиха след сума време да дойдат, за да опитат шкембето ни. Е тези ми напълниха душата един ден. В комбинация със съседната маса - мъж и жена с още една по-възрастна.

Когато клиентът подходи с усмивка и не ти се намръщи насреща, нещата винаги тръгват като ефекта на доминото. Но една маса на всеки пет да бяха такива хора и сервитьорската длъжност щеше да е доста по-благодарна професия. Добре, че имам къде да пускам своите словоизлияния, че ако натрупвах всичкото това в себе си, щях вече да лежа за предумишлено убийство с лъжица.

Поздрави,

Стефан.

ПС: Към хората, които съдбата е решила да дари с деца, но не и с желанието или знанието да бъдат родители - от името на Асоциацията на Сервитьорите в България, ние не сме детска градина, забавачница или нещо от този сорт и не сме отговорни, нито сме длъжни да гледаме, вашите деца. Нашата работа е да ви донесен напитките и ястията, без "инцидентно" да кихнем или да се изплюем в тях.