Зрител...

Зрител (18.09.2014, 02:51, четвъртък)

Вечерта, когато ме целуна,
с ласкавите думи на уста,
видях те приказна и умна,
видях те в ярка светлина.
А мен обгърна ме прожектор,
и в приказката бях герой.
Андромаха - ти, а аз пък - Хектор.
За теб бих водил и Троянски бой.
Но сядаш на скамейка сред тълпата,
за да ме гледаш, да участваш - не.
Започвам да си правя аз играта,
и да се чудя дали харесваш ме.
Допада ли ти ролята, която
съм почнал да играя на мига?
Или се правиш на престорено разсмята,
за да не секнеш моята игра?
Но пак си седнала високо -
стоиш назад, на горен ред,
Защо ли с мен си тъй жестока?
Защо не си тук най-отпред?
Усмихваш ми се весело, културно.
Усмивката ти истинска ли е не зная.
Дори на сила тя да е, аз бурно
за теб до края ще играя...